Доскоро сънищата ми бяха пълни с неразтребени ъгли, боклук край стените, купове от неща, които губиха конкретна форма и предназначение когато се опитвах да се вгледам в тях.
Много време е минало откакто можех да кажа - а още повече, напиша, думи като 'пропиляна младост' и 'загубена любов' без някаква осезаема интенция за хумор или сатира. Има някаква невинна високопарност, която човек губи вследствие на някакви преживявания и разсъждения.
По-малко, но все пак известно време е минало и откакто можех да кажа същите думи с чувството за победоносно задоволство, което само откровеният сарказъм ми доставя.
Но не загубени или пропиляни, а по-скоро неслучили се са нещата за които ще говоря тук. Нещата, които помня най-много.
Спомените са се желирали и отнема време докато генераторът се задейства. Всъщност изобщо не се задейства, принудени сме да слезем в подземието и да ровим. Ето комплементарен пакет за участие, вземете си по един от ей-онази маса. Взехте ли си? Не се бутайте, безплатни са за всеки закупил билет и има за всички. И тръгваме.
.
събота, 30 август 2014 г.
петък, 29 август 2014 г.
Огън
Блажени са тези, които горят тихо, като вощеница.
Огънят на дракона не може да стопли никого. Няма как: драконите не съществуват.
Огънят на дракона не може да стопли никого. Няма как: драконите не съществуват.
Абонамент за:
Публикации (Atom)