Частично

Тъмно-кафевите разлюляващи се на вид шкафове покрай стената.
Портиера Данчо и нисичка баба със сивкаво-бежова коса.

Прашни бели ажурни пердета и отегчени домашни растения около тях.

Чинове. Черният мат се се подава изпод традиционно синята боя на металните тръби. Като на соц катерушка. Или това което си представям е катерушка а краката на чиновете са само сини. И с онези умерено-черни гумени краища. 

Необичайното и тогава ново усещане да се чувстваш добре като себе си плюс ярко-жълто-есенното усещане за амнистия, защото следващият урок е чак в петък, което изразяваш с лигавене.
Евтино кафе от ретро машина.

- Как се казваш?
- О, ще го запомня, защото моето име е същото.

Трамвай двайсет. Оранжево и бяло. Освен когато според електронния брояч на спирката остават осемдесет и осем минути докато дойде.

Губят се думи.